| admin | Дата: Воскресенье, 12.12.2010, 22:23 | Сообщение # 1 |
 ровный паря :)
Группа: Админ
Сообщений: 540
Статус: Offline
| ПЕЙО ЯВОРОВ «ГРАДУШКА»
През първия период от своето творчествоПейо Яворов сьздава творби сьс социална тематика . В тях поетьт рисува картиии от нерадостпия живот на бьлгарски селяне, пресьздава сцен и на тежьк труд и природни бедствия. Яворов сьпреживява страданието на парода. Категорично става на стьрпата на селянина, достигнал до отчаянието. Едпа от такива творби е поема «Градушка», която е написана през 1900 г. В нея са описании жестоките картини па природни и обшествени бедствия, пред коио човекьт е безсилен, а Бога мълчи. Опустошително действие на природното бедствие, като градушка израства у Яворов до страшен символ не бедите, конто очакват човека.
Стихотворение сьстои от 6 части. 1-та част това е мопологична исповед на селянина, която спомяна за последните години, вкоито произхождали природни бедствия. Тази година вселява в селянина надежна и радост, защото човекьт очаква природата да бьде благосклонна кьм него. До жьтвата остав неделя и той се моли да успее да прибере плодовете на труда си. Авторьт рисува подготовката на селяните за жьтва. На фона на прекрасното утро са покзани напряжението и тревогата на едпо семейство. Тревогата се засилва с появата на облака и н душата на се.ляка расте ужас. Сьс страх той вижда значите па приб. шжаваща се стихия: «Задух сташен, пебето сиво, бухлат облак, гьските крещьт». Човекьт е безсилен пред природата и само може да я моли за пощада. Петата част е ку л минация на стихотворен ието. Облакьт е изобр «пакостиник черен», «страшилище с космата спага». Молбата па селянина е пълна с отчаяние: «върни се облако неверен», по стихията се приближава. Градушката е пасите на сьс звукове, които внушават титанически размер на природната стихия - «тряськ оглася планини», «земя трепери», своды се запа.лва»- и човекьт папраздно изпраша молитва кьм Бога: «труд кьрвав Боже пожалей».
Финалы на поемата е изпьлнен с трагизьм. Въцарява се мъртва тишина, природата утихва, пак грее слънце, но нишо не може да рад на убитите от мька селяне. Като в траурна процессия: «с лица мъртви посивели», хората се отправят кьм по.лето, кьдето ги чака страшната картина. Трудът им ун итожен, надежд ите им са убити. Мъката им безкрайна, вечното зло побеждава. Поетьт е употребил сравнения, метафори за да покаже страданията и обречепоста па селяните. Яворов сьчувства на селяпите,сьпреживява заедно пего и стона изпьлнява своя хумонистичен дылг.
|
| |
| |
|
