admin | Дата: Суббота, 04.12.2010, 18:33 | Сообщение # 1 |
ровный паря :)
Группа: Админ
Сообщений: 540
Статус: Offline
| Йордан Йовков «По жицата» В разказа «по жицата»Йовков се разкрива като хуманист,защото разкрива най-светлите страни на човешката природа.В разказа сюжетът е най-обикновен -Моканинът се соеща с непознато семейство,което е тръгнало да търсят бялата лястовица,за да излекуват болната си дъщеря Нонка.В разказа главното е не толкова случката,колкото човекът в тая случка,защото тук се разкрива характера на човека,неговите нравствените черти,това ние разбираме чрез образът на Моканенът,който споделя с Гунчо мъката на семейството.Когато той чува за бялата лястовица,той много е изненаден и казва че никога не я виждал такава.Но после разбира,че може съвсем да отчае хората и казва,че може да има,щом се е чуло.А когато доблежава до каруцата с болното момиче Моканенът вижда младите очи на Нонка не осмелява да каже истината и многократно повтаря че я видял и Нонка ще я виде.Моканинът излъгва,но лъжата му е благородна:той чувства чуждата мъка като своя,става съпречастен в чуждото нещастие,разбира,че не може да остане безучастен и единственно с което може да помогне на семейството и да изрази своето съчувствие това е да излъжи,че бялата лястовица съществува.Думите му имат само един смисъл-да даде надежда на страдалците.Едновременно те разкриват една благородна душа,която въсприема нравствените закони,като свои и предано им служи. В разказа е даден образът на бялата лястовица,която става символ на спасение,на надежда,вяра и живот.
|
|
| |